СЪСОБСТВЕН ИМОТ

СЪСОБСТВЕН ИМОТ       

Въпросите, свързани със съсобствеността са много. Често се случва няколко лица да са притежатели на идеални части от един имот. Ако не е уговорено изрично, се счита че частите на съсобствениците са равни. Законът дава възможност на всеки от тях да ползва своята част и то по начин, който да не пречи на ползването, осъществявано от останалите съсобственици.  Не трябва да забравяме, че плодовете, давани от общата вещ са също общи. Тези плодове могат да са под формата на добиви, на ренти, наеми и т.н.       
          Съсобственикът може да упражнява фактическата власт върху целия имот, но така че да не  лишава от тази възможност и останалите. Ако по някакъв начин със своите действия един от съсобствениците пречи на другите, то те могат да предявят така наречения негаторен иск и да поискат преустановяване на конкретните действия.
              Всеки съсобственик може да се разпорежда свободно със своята част, без да иска съгласието на останалите съсобственици. Единствено изключение прави извършването на продажба, при която е задължително съсобственикът да предложи своята част първо на останалите съсобственици и едва при техен отказ, той може да я продаде на трето лице.
             Съсобствеността бива два вида- дялова и бездялова. Така например семейната имуществена общност е бездялова.Това означава, че всички вещи и права върху вещи, придобити по време на брака принадлежат общо и на двамата съпрузи, без значение на чие име са придобити. Разбира се, ако е налице сключен брачен договор, това разпределение може да бъде съвсем различно. Докато трае бракът, тази съсобственост е бездялова и всеки от съпрузите може да се разпорежда с общия имот или с идеална част от него, само със съгласието на другия съпруг. Едва при прекратяване на брака-поради развод или смърт, тази съсобственост се превръща от бездялова в дялова.
             Дяловата съсобственост е тази, при която съсобствениците притежават точно посочена или определяема съобразно закона идеална част от имота.
            
                    Как възниква съсобствеността?
          1.При сънаследяване. Това е най-честата хипотеза. Имаме имот, оставен от наследодател, който става съсобствен между наследниците, призовани към наследяване.
         2. В резултат на сделки. Няколко лица решават да придобият една вещ съвместно, ставайки нейни съсобственици.
       3.При съвладение. Това е хипотеза, при която две или повече лица владеят съвместно даден имот и го придобиват по давност
        4.От разпоредбите на закона. Пример за това е етажната собственост. Купуваме си жилище и ставаме негови индивидуални собственици. Но същевременно ставаме съсобственици на общите части на етажната собственост, защото притежаваме и идеални части от общите части на сградата.
         Нека разгледаме един конкретен пример. Павел и Любомир са съсобственици на един апартамент, придобит от тях по наследство от родителите им. Но Павел се е настанил със семейството си във въпросното жилище и реално използва и частта на брат си.
      Какво може да направи Любомир?
            -може да ползва своята част от жилището и Павел е длъжен да го допусне в имота и да му осигури подобна възможност. Павел е собственик на своята част и владелец на частта на Любомир. В този случай при липса на съгласие, спорът може да се реши по съдебен ред чрез предявяване на иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик и то за въпросната идеална част, принадлежаща на Любомир.
           -може да поиска от Павел да му плаща за това, че ползва и неговата част от имота. За целта е необходимо Любомир да изпрати нотариална покана на Павел и да поиска плащане на наем за ползването на неговата част.  Но е важно да уточним, че едва от момента на получаването на поканата, Любомир дължи определена сума за ползването.Не е допустимо да се иска плащане за ползването, осъществено преди датата на поканата. Също така не е задължително в тази покана да бъде уточнен размерът на исканата сума, защото това може да стане и в по-късен етап.
           -може да поиска подялба на имота. Ако имотът не е поделяем, то двамата братя могат да сключат договор за доброволна делба и имотът да се постави в дял само на единия, а за другия брат да има парично обезщетение, равнящо се притежаваната от него идеална част.
           Ако имотът е поделяем, то с договорът за доброволна делба, двамата братя ще станат собственици на реално определени части и по този начин ще се сложи край на съсобствеността между тях.
            При липса на съгласие и желание за доброволна делба, то пред двамата братя остава като вариант за разделяне на имота единствено съдебната делба.